Коя е истинската цел: Крайният резулат ИЛИ Движението към него

[dreamweaver]

   "Мнозина, постигнали с голям труд поставената цел, не усущат нищо освен опустошение. Къде се е дянало щастието им? Ами изобщо го е нямало, то е мираж, създаден от махалата, за да може човек да им отдава енергията си по пътя към илюзорното щастие. Още веднъж повтарям: напред няма никакво щастие, то или е тук и сега, на текущата жизнена линия, или изобщо го няма.
    В какво все пак се състои щастието в модела на транссърфинга? Може би то ще дойде, ако се постигне собствената цел? Пак не познахте. Щастието идва по време на движението към своята цел през своята врата. Ако човек е на своята жизнена линия, на своя път, той изпитва щастието сега, дори целта да е още пред него. Тогава животът се превръща в празник. Когато целта бъде постигната, това ще бъде двойна радост. Но дори самото движение към собствената цел превръща всеки ден в празник." 
                                                        Шепотът на утринните везди                         
                                               

Всъщност това е цитат. Не можах да обаче да разбера личната позиция на Амарна. Нима не може щастието да е само по себе си махало, даващо сила на личностите, люлеещи се с него? Всъщност не е ли точно това?
Тогава какво значение има Кое , та Кое е по-важно???

[Nizo]

Много ги мислите тия махала.
Махалата на Зеланд са идеята, че мислите за нещо "създават/поддържат/разрастват" или с две думи ДАВАТ ЖИВОТ, на това което за мислим. Няма значение дали го искаме, дали не, дали си го спомняме или си фантазираме ... енергията ще освети именно тази картина.
На моменти ми се струва, че определени хора от форума, приемат махалата като някакви специално създадени капани, които нарочно се появяват и искат да изсмучат енергията ни. Махалата са просто такъв сорт неща за които мислим, но не са част от това което искаме. Примерно да разучаваме коя вода е най-добра за пиене, или коя храна е най-полезна... така натоварваме ума с неща с които той няма нужда да се занимава. Нещото което трябва да го занимава е мисъл от сорта:
Аз пия най-чистата, свежа и ободряваща вода на света.
Аз ям най-хранителната, свежа и вкусна храна на света.
и т.н.
Въобще колкото по-просто изразено е желанието, то толкова повече размах има вселената.

[dreamweaver]

Браво иване, изпаднах във възторг. Сега ще съм шастлив чак до поредният ти пост. Пиши все така.

[pipi]

"КАПАНЪТ НА ИМЕ „ЦЕЛ“

Цел, целеполагане – днес това са модерни понятия. И много от нас  се учат правилно да поставят целите, плашат себе си и другите с думи като „безцелно изживени“ години, часове, минути. Постоянно разговарят  за стратегия, т.е. верига от цели, водеща до „Главната“ или „Водещата“ цел. Да живееш без цел се приема, че е в разрез с „добрия тон“ не само от мениджърите (хората от междинното, средното звено), но и от такива издигнати по-горе в йерархията – хора като предприемачите.  А аз искам да ви покажа какъв капан представлява самото понятие „цел“, и как то ви пречи да получите това, което всъщност искате.
И държа да ме разберете правилно: става дума не за истински или лъжливи цели, не за собствени или натрапени цели. Този капан си го залагаме ние самите!
С какво започва цялата манипулация? Започва с ТВЪРДЕНИЕТО, че ТРЯБВА да се поставят цели, трябва да разбираш накъде си тръгнал,
иначе никъде няма да стигнеш. Логично ли е? Абсолютно... Именно тази логика обаче щраква капана. Нататък, според логиката, следва добрият въпрос: „И откъде да вземем целите, които да следваме?“
Въпросът си е добър, но обикновено получава грешен отговор.
Грешен отговор: Разбери какво искаш да постигнеш в живота? Какво искаш да имаш, какъв искаш да станеш и т.н. Разбери всичко това и нарисувай бъдещия СИ образ, а след това върви към него, създавай го. Ще се запитате: Има ли нещо лошо в това? Всичко е логично, точно и прекрасно. Според логиката – така е.
И защо тогава, ще кажете вие, това е грешният отговор? Има ли нещо друго освен логиката? ИМА.
Работата е там, че през целият си „съзнателен“ живот почти никога не сте ИСКАЛИ. Все е трябвало. Например: Бизнесът е по-добър избор от това да си наемен работник. Така ли е? Така е – имаш повече свобода, повече пари, възможности за лична реализация. Значи ТРЯБВА да напусна работа и да започна Собствен бизнес.
Да живееш сред природата е по-добре отколкото в големия град, нали така? Очевидно е така. Значи ТРЯБВА да се преместя в провинцията. В нито едно от тези „ТРЯБВА“ не присъства моето желание, моето ИСКАМ.
Именно това ТРЯБВА е целта.
И какво става нататък? Това ТРЯБВА обаче, отбележете, че то е много правилно, „хубаво“ ТРЯБВА, се реализира с много мъки, напрежение, тъпчене на едно място, „мързел“ и т.н. За някои това може и да е леко, даже приятно, но аз само с огромни усилия правя това, което... не искам.
В резултат се заставяте по всевъзможни начини да следвате целта, пришпорвате се, насилвате се сами, но освен тежки депресии друг резултат не постигате. Защо е така? Ами защото в действията ви ще липсва „ИСКАМ“, ще липсва желанието ви. Нали само ИСКАМ ни води към това, което реално ни трябва?
Отбележете: ИСКАМ е идеалният мотиватор. ИСКАМ – значи ДЕЙСТВАМ. Между ИСКАМ и действието няма никакъв промеждутък от време за... размисъл. Ето ви и пример: много силно Искате да пишете – ще направите всичко, за да започнете на секундата да пишете. Даже ако сте в непознат град или примерно в тоалетната. Гарантирам ви, че така е с всеки. Защото има желание и то истинско, което те напира отвътре, право през сърдечната чакра.
В какво се състои разликата между ИСКАМ и ТРЯБВА? Не се учудвайте, че се налага да поясним това. По-горе вече обяснявах, че ТРЯБВА е това, което вие НЕ ИСКАТЕ да правите (не ви се иска, ама хич), но което за съжаление на всяка цена трябва да направите. Т.е. с главата си – с Разума си вие разбирате, че трябва да направите това, а цялото ви същество се съпротивлява. С други думи, налице е съпротива... отвътре. Или казано съвсем простичко: ТРЯБВА е от Ума, а ИСКАМ – от сърцето. Разбирате ли разликата? Умът разбира, а сърцето – чувства. Манипулацията, имплантирана от Матрицата чрез лявото полукълбо.
Сега да поговорим за ума и сърцето. Много е изписано по тази тема и съществуват различни гледни точки, различни разбирания, различни постановки на въпроса. Но едно е да го четеш и оттам да разбереш, а съвсем друго е го изпиташ на гърба си, да го провериш на практика. Първото разбиране е разбиране с ума, което в 98% по правило е илюзия, а второто е разбиране с цялата ти същност, със сърцето, с чувствата - истинското.
И е по-правилно второто да не се нарича разбиране, а чувстване. Ние си поставяме целите с Ума. А той не за това е предназначен. Образът на бъдещето – това е ЖЕЛАНИЕТО да живееш според конкретен образ или по определен начин. Например: да живееш сред природата заедно с любимия човек, работейки това, което обичаш да правиш. Ние ЧУВСТВАМЕ желанието, то идва от сърцето и в никакъв случай не идва от мозъка. Умът ИМА задача... да ИЗМИСЛИ КАК Желанието да се реализира. Аз ИСКАМ да отида да живея в провинцията, сред природата и моят ум може
да измисли вариантите, ПО КОИТО да го направя.
Разбира се, умът ми може да измисли и НАКЪДЕ да вървя, но винаги се получава нещо неприятно: не му достигат факти, за да направи ЛОГИЧЕСКАТА верига. А ЧУВСТВАТА... те винаги знаят предварително и ни водят натам, накъдето ще ни е добре, и то по начин, който ни харесва.
Естествено, ако им се доверяваме.
Ще повторя още веднъж: не ни е нужен ум, за да определим посоката, в която да вървим. Умът ни е непригоден да определи НАКЪДЕ да вървим. За това са предназначени чувствата ни. Ако се доверявам на чувствата си, никакви цели не ми трябват. Ако чувствате какво ИСКАТЕ, то просто изпълнявате това свое желание и минавате изобщо без цел. Точно така е и когато осъзнавате КАКВО ИСКАТЕ, какъв е ЖЕЛАНИЯТ ОТ ВАС РЕЗУЛТАТ – можете да ПОЧУВСТВАТЕ какво да НАПРАВИТЕ, за да получите този резултат. И вашият ум ще ви „изрови“ вариантите, по които да направите така, че да достигнете до желания резултат, а чувствата ще изберат най-добрия от тях, т.е. този, който е най-прост, ефективен и при който няма да се напрягате, а точно обратното – ще се наслаждавате!
Какво става, когато умът поставя целта?
На първо място – умът веднага ме разделя от нея. Аз съм тук, а целта е някъде далеч – във времето и пространството. И веднага чувствам, че ми предстои дълъг, изпълнен с препятствия и напрежение път.
Опитайте се да усетите разликата. Аз изпълнявам, реализирам желанието си. Желанието си е в мен, аз просто ДЕЙСТВАМ, за да го изпълня.
Чувствате ли го? Всичко си е при мен, просто е и е приятно. А сега аз ВЪРВЯ КЪМ ЦЕЛТА. Все едно че изкачвам планина, чувствате ли го?
Аз съм тук, целта е там, между нас има разстояние. Както и да го въртиш и сучеш, между мен и целта ми има препятствие. Дори и самото
разстояние само по себе си е препятствие. И аз ПРЕОДОЛЯВАМ това препятствие. Опитайте се да усетите това преодоляване. Дори и самата
дума „ПРЕОДОЛЯВАНЕ“ е енергийно наситена, заредена. И какво има по пътя не е известно, пък и е нужно време, за да видите целта, за да
не се заблудите, да не започнете да се движите в кръг. А желанието ми винаги си е с мен, то е В МЕН!
На второ място – щом веднъж е поставена, целта започва да управлява мен, а не аз нея. Оказва се, че целта ТРЯБВА да се постигне. И
това ТРЯБВА задушава, дори убива всяко ИСКАМ. И тогава в определен момент в мен се поражда желание да се отклоня, но Трябва да постигна
целта. Излиза, че или съм слаб, или не мога? И тук започват всевъзможните мотивации, „преодоляване“ на мързела ми и т.н., всичко, което те кара да правиш това, което не искаш. Нищо подобно не се случва, ако изпълняваш свое желание!
На трето място – поставената цел ме обезсилва. Целта се намира в бъдещето и аз ще бъда „юнак“ чак като я постигна. Т.е. силата ми
се премества в бъдеще време и си остава там. И ми е трудно да я използвам СЕГА. Аз някак си все съм в бъдещето, при целта ми. А
желанието да я реализирам винаги си е тук – в сегашното, както и силата ми си е с мен, а не отишла при някаква далечна цел.
Излиза, че когато умът ми поставя целите, аз попадам в капана на „ТРЯБВА“ и не мога да правя това, което искам. И нещо повече – реали-
зирането на подобна цел представлява еднозначно напрежение, преодоляване, борба. И дори в края на краищата да постигна целта, силите ми се оказват намалели, а не увеличени. И най-важното: поставената от ума ми цел не ме отвежда до това, което наистина ми е нужно.
Има една открояваща се закономерност между ТРЯБВА и нивото на силата ми. А силата ми е нужна, за да изпълнявам желанията си. Когато трябва да правя това, което ТРЯБВА, силата ми намалява и то бързо. Самата забрана да направиш това, което искаш, веднага те „удря“ от
най-неочакваната страна и се налага да коригираш последствията от това.
Най-трудният момент – когато роднините ми се стараеха да ми внушат, че НЕ ТРЯБВА да живея така и трябва да се „урегулирам“, „да си стъпя на
краката“, да вляза в „правия път“ и т.н... Програмиране.
Нека се върнем към началото и най-после да дадем ДОБРИЯ ОТГОВОР на добрия въпрос: ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМЕМ ЦЕЛИТЕ? Той е следният: не трябва да си ги измисляме и да оставяме тази работа на ума.
Почувствай какво искаш, какъв резултат искаш да получиш, а след това почувствай, че искаш да го направиш! С чувствата, със сърцето, лека-
полека. Ако не можеш веднага да почувстваш ГОЛЯМОТО – почувствай малкото, поне това, което искаш да стане днес, довечера и... ГО НАПРАВИ! Така малко по малко, стъпка по стъпка Голямото ще „просветне“ и ще го видиш отчетливо и ясно пред себе си. И ще ти стане ясно не само
какъв резултат искаш да получиш, а и какво искаш ДА НАПРАВИШ за това. Поисках – направих, ИСКАМ – ПРАВЯ ГО... и това да е така непрекъснато, през цялото време. Извод: аз признавам само една цел – реализация на това, което ИСКАМ, на желанието. Другите видове цели – това са ТРЯБВА, а всичко, което ТРЯБВА 100% ме вкарва в лош „режим“ и ме отдалечава от ЩАСТИЕТО И... удоволствието от реализирането на моето
предназначение.
Изпреварвам въпросите, които възникват във вас. А как да почувстваме какво искаме? А как да се доверим на своите чувства? Ето ви и моя
отговор: може би искате от мен да обясня на вашия ум как да чувства?
Умряла работа – умът не може да чувства. А да натрупате ОПИТ, да изпитате лично какво преживяване е това – да „чуваш“ чувствата си, да им се
доверяваш – това може да каже само сърцето ви."

Из: НАРЪЧНИК ЗА ИЗВЪН-МАТРИЧНО И НЕ-ЕГРЕГОРИАЛНО  МИСЛЕНЕ И ЖИВОТ

П.С. Препоръчвам горещо тази книга на всички съфорумци!

[love79]

Здравейте,
Редовно ви следя и чета,въпреки че не се включвам и се извинявам, че нахлувам така направо с въпроси ,но ще ми е изключително полезно да прочета вашето мнение и коментари на някои от тях. Да, виждам ,че има доста мнения и разсъждения в посока на това, което ме вълнува, но бих искала да прочета мнения, пречупени през призмата на въпросите, които си задавам(предварително се извинявам за допуснати стилистични и др грешки,но пиша “затрупана” от животните си вкъщи ).
 1.Зеланд казва,че трябва да визуализираме процеса на движение към целта ,а не само слайда с крайната цел като в същото време обяснява, че не е наша работа да мислим как и по какъв начин възвамеряваната от нас цел ще се случи?Дава пример с факта, че ако искаш да запишеш аспирантура първо трябва да завършиш университет т.е визуализацията на процеса е ясна, защото това е всеизвестно и общовалидно правило, а не индивидуално и не е продиктувано от най-добрия избор, който Вселената  е осигурила специално на теб като процес за достигане на целта...Как да бъда  човек ефективен в целепостигането като се обърквам от формулировките “визуализирай процеса“( т.е един вид как) и „не мисли и не се притеснявай за как“..Да, добавя, че ако човек не знае редът на движението към целта да визуализира крайния слайд, но твърдението, че това не е най-ефективният начин обезсърчава...Къде е разрешението,какво е тълкуванието на тези две противоречащи си на пръв поглед послания?
2.Трансферни вериги и звена на отделна трансферна верига /ТВ/....-разбирам, че ако целта , която „би превърнала в празник живота“ е на достатъчно отдалечени жизнени линии трудно бих достигнала чиста,необезпокоявана вибрация за нея и съответното настройване към тези линии. Така разбирам, че Зеланд разделя ТВ на звена /етапи , обяснявайки, че ефективната визуализация е тази , чрез която си представяме процеса на реализация на текущото звено на ТВ ..т е вероятно на някаква подцел, която вибрационно ми е по-близка , а не на процеса на реализация на крайната цел ,така ли? Как , покакъв начин се определят звената в една ТВ? /игнорирам начинът в примера, който отново Зеланд е дал-училище-работа-професионално усъвършенстване, защото ако това са отделните „звена“ то те  отново се определят по подразбиране,общовалидни са като цяло/За да съм по-конкретна във въпросите си ще използвам пример:моята  крайна цел е пълна финансова свобода, която ще ми позволи да се грижа постоянно и по всякакъвначин за близките си,за себе си ,да пътувам по света и да се занимавам безвъзмездно както с построяването на голям приют за бездомни животни, така и със съдействие при организиране на посещения и семинари  в България на различни духовни и осъзнати личности и автори... Но жизнената линия на тази пълна фин свобода и изобилие  и описаните занимания не е толкова близко , за да се настроят излъчването и вибрацията ми на нея без да се прокрадне сянката на съмнението и бърборенето на ума“ама как ?“. т е визуализирането на горната картина няма да ми навреди, но доколкото схващам едва ли ще доведе до нещо....Тук ли идва моментът, в който е необходимо да подредя звената/етапите и ако да, то как да знам кои са те и какъв е техният порядък?Може би  като определя чрез единството на душата и разума коя би била най-близката и желана текуща подцел (нещо като отправна точка),която би ме доближила до вибрация на крайната цел? В случая искам да си създам нов самостоятелен малък бизнес,с който да постигна добра финансова свобода като визуализирам слайда с  усещанията и действията ,които тази прилична и постижима фин независимост би донесла и предизвикала (визуализирам само слайда на тази т.н. подцел защото все още  незнам как точно и какъв точно ще е бизнесът,но в този случай „вибрационният скок“ се усеща по-реализуем и знам, че Вселената ще ми покаже) ?И следвайки този ред на мисли дали вече осъществена, тази подцел,това реализирано звено, от позицията на едно доста  по-доближаващо се във вибрационно отношение място, ще ми послужи за отправна точка при емоционалното настройване и определянето на следващото по-високо звено по пътя към крайната цел?ако не е този, то какъв е начинът на тълк,ване на понятията трансферна верига , звена , цел?
Имам още доста въпроси и неща върху, които разсъждавам, но за да не ставам многословна ще ги подредя като осмисля коментарите, на тези които се включат )

[Nizo]

love79, процеса е много по-лесен, отколкото си го представяш. Като цяло мога да ти го сведа до няколко прости практически съвета.

Когато мислиш за нещо ... има само 2 варианта. Едните мисли те правят нещастна, стресирана, объркана, изнервена, песимистична. Другия вариант е мислите да те правят щастлива, отпусната, спокойна, оптимистично настроена. Тези емоции и чувства, не произлизат от нищото. Те са напътствия на висшия ти аз, за това каква вибрация излъчваш в този момент. Това е като игра на "топло/студено". Висшия ти аз/вселената или както си го представяш, ти дава постоянни напътствия за това как да излъчиш подходящата честота, която да сбъдне желанията ти.
Та нека вземем примера с финансовата свобода. Номера не е да визуализираш точно или да мислиш нещо от сорта на "Аз съм финансово свободна.Аз съм финансово свободна.Аз съм финансово свободна.Аз съм финансово свободна.". Правилния подход е да се почувстваш МАЛКО по-добре. Няма нужда от големи и дълбоки мисли, а по скоро мисъл от сорта: "Хубаво, ще е ако успея да постигна финансова свобода" или "Харесва ми как живеят хората, постигнали финансова свобода". Започни с такива общи мисли и следи усещанията в себе си. По-добре ли се чувстваш след изказаната мисъл или по-зле или може би неутрално?! Ако е по-зле потърси нова мисъл. Ако е по-добре или може да "раздуеш" дадената мисъл още малко или да потърсиш по-добра мисъл. Може да стартираш по всяко време и то още сега. Хвани една тема в която искаш подобрение и потърси мисъл, която ще те накара да се чувстваш по-добре. Няма нужда да изглежда много умна мисъл, нито пък трябва да звучи захаросано или дори позитивно. Въпроса тук е дали ти се чувстваш по-добре или не. Понякога това са мисли, понякога това е визуализация.
Според мен е важно да осъзнаеш, че реалността е усещане. Примерно стола на който си? Какво е усещането? Скъп? Евтин? Красив? Грозен? ... какъвто и да е имаш някакво усещане за него и ако се постараеш, може да имаш усещане за по-хубав стол. Представяш си един по-хубав стол и ето, че вече ЧУВСТВАШ една нова реалност. Та за всичко имаш такова усещане. За банковата ти сметка. За жилището си. За България. За българите. За бизнеса. За всичко което се сетиш имаш някакво усещане и ако усещането ти не е добро, то трябва да потърсиш по-добри мисли.

[Радост]

Това е като игра на "топло/студено".

Низо, браво, много хубаво си го казал. Аз зная теорията да следим за емоциите, харесва ми и вярвам в нея. Забравям я обаче, а така казано с едно точно изречение ще ми е по лесно да я помня и съответно практикувам. 

[Nizo]

Забравям я обаче, а така казано с едно точно изречение ще ми е по лесно да я помня и съответно практикувам.

Аз също я забравям. Може би е време за татуировка. 

[Радост]

Не благодаря, ако взема да си тауирам всички хубави неща, които зная и забравям... . Засега ще се придържам към твоето изречение, за да използвам този наистина хубав и верен ориентир, кое е правилното за мен. Стана ми интересно, че и ти забравяш, сигурно и други. Защо  , освен че си тъпчем главите с още теории, възможно ли е да има и друго обяснение / не говоря за склероза  или за тривиалния отговор, че трудно се заменят стари негативни програми с нови/?

[Nizo]

Аз не точно забравям, но по скоро не практикувам редовно. Практически това е единственото нещо което човек трябва да прави. Не само, че чувството е приятно и забавно, но и дава най-бързи резултати.
Лично аз съм забелязал, че като стана и НЕЩО обзема ума ми и после деня ми минава на автопилот. Понякога обаче отделям време на това да търся позитивни мисли и стигам до доста невероятни нива на радост. След това си казвам: "Уау, трябва да отделям повече време на такива визуализации", но в последствие не отделям време за това.
Решил съм да пробвам такова щастливо мислене в продължение на 30 дена, по рецепта на Абрахам. Според тях на човек са му нужни 30 дена за да постигне хармония с висшия си аз, което ще рече, много изпълнени желания. 
Проблема според мен е в това, че ние хората възприемаме нефизичната реалност като несъществуваща и поради тази причина не я посещаваме често с мислите си. Главния ни фокус е върху реалните неща, които ни въвличат в даден коловоз на мислене. Трябва практика.

[Радост]

Точно за това говорех, много правилно си ме разбрал. Какво сложно има да се сетим, да проследим мисълта, да усетим  емоцията и съответно да я засилим или променим - нищо и не е точно забравяне, автопилот е, а и за него зная  . Да не ме разберете погрешно, аз имам промени, искам да са постоянни обаче. 30 дневното мислене скоро пак го препоръчваха, може и да опитам или да изчакам отзивите първо, ще ги прочета с интерес.    

[stardust]

Ох, това със 30 дена колко пъти съм си го мислила и после съм забравяла    Освен да се пробвам пак
Много помага да четеш разни книжки по темата, много е мотивиращо.